11.04.2015 г., 20:36 ч.

Притча 

  Поезия » Друга
859 3 12
За Господ мама ми разказва,
когато вечер ме приспива.
И аз сънувам, че сме ангели,
притихнали в безлюдна нива.
И също, че сме пъстри птички,
в гнездо от клечици и сламки,
или зрънца, когато никнат,
че вече зимата я няма.
Че в този свят е вечна пролет
и слънцето е пита медена.
А ние сме пчелици в полет,
и златен прах по нас полепва. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слави Тодоров Всички права запазени

Предложения
: ??:??