Притча за розата
Тя роза бе. И нейното сърце
очакваше, че обич ще разлисти.
Дъхът ефирен – лек като перце –
се къпеше в надеждите ѝ чисти.
Когато буря крехкото стебло
усука и копнежа ѝ прекърши,
а вятърът с безмилостно гребло
я хвърли сред стихията, "Ех, свърши
животът ми!"- помисли си за миг,
отрекла се с бодли живот да брани.
"След всяка битка силният войник
забравя за нанесените рани" -
прошепнаха ѝ ярките звезди,
опитали се дух да ѝ прилеят.
Тя сети се за своите бодли
и клетва даде в сила да живее.
И немощно, стеблото се изви,
за слънчев лъч се хвана и засука.
Надеждата страхливо устни сви,
но днес цъфти. Наред с една поука,
която за финал се настани
в сърцата ни – суфлираща актриса:
Дори след удар, права остани
и с острите бодли ти защити се!
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Знаеш ли, Мари, каква мисъл ми хрумна, докато четох твоята творба?! "Ако искаш да ти мине отчаянието и песимизмът погледни розата или просто прочети тази притча!" Много ми хареса!
-
Тони, благодаря, че намина, прочете и коментира! Нека денят ти подари, вместо роза от мен, едно изпълнено желание!
-
Розата, като кралица на цветята е достойна за най-добро съществуване. И ние като нея трябва да ценим себе си и след всяко падане да се изправяме, за да радваме света!
-
Очарователен коментар, както винаги, Доче! Обичам твоите стихотворни продължения по темата, говорят ми за единство в мисленето ни и ме приближават към теб! Благодаря ти!
-
Красиво, поучително и мъдро.
Животът правото си отстоява
дори наполвина да е прекършен
Той зъби стиска. И не се предава.
-
Мъжкото присъствие ще реши, че не съм го уважила, след като толкова много съм забавила коментара си, а това съвем не е така. Правих зимнина и едва сега погледнах тук. Благодаря за прекрасния коментар, Лирик, а на теб, Генек, че не забравяш да наминеш!
-
Хубаво.
-
Много, много, много ти благодаря, Деска!
-
Много, много, много ми хареса!🌹🌹🌹
-
Вили, радвам се да те видя на страничката си! Благодаря за розичката!
-
Харесах, Мария. 🌹
-
Моята роза ви е довела тук, за да ви научи, че имаме сили да излезем от всяка трудна
ситуация, момичета. Дано притчата ви е говорила и меду редовете! Бъдете силни, Нина, Пепи и Мини! -
Хубава притча Мария, поучителна! Хареса ми стремежът за живот. Поздравявам те!
-
Красотата е най-уязвима, а човек има нужда от нея, за да има стимул да живее. Затова и е вечен стремежът към красота и съвършенство и непрекъснато твори и се самоусъвършенства. Пази се сам , та и Господ да те опази!
Много хубава притча! -
Отстоявай себе си и правото си на живот! Хубав стих, Мари!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И съм ти благодарна, че винаги окуражаваш перото ми с коментарите си!