И тази вечер внукът ми го няма,
къде ли се е запилял?
За мене тази вест не е голяма,
навярно пак при гаджето е спрял...
Той вече е едно момче голямо,
и сам избира своя път,
но за нас той е момчето само,
и наш`те грижи го следят!
И когато нощем закъснее,
от ниезвесното съм притеснен,
да се отпуснем , с баба му, не смеем,
докато не е се свърже с мен!
Той дружи с едно добро момиче.
Наскоро той ни запозна.
В любов голяма, те сега се вричат,
за бъдещето сеят семена!
14.04.2014г. София
© Христо Славов Всички права запазени