Умирах понякога от близостта ти -
макар смехът ти да ме топлеше безкрайно!
И докосването беше свежо, като уханно мляко с какао...
Понякога бях твърде далече –
макар да говореше сладко!
И бирата така да горчеше, отпиваше с наслада бавно...
Търсех близко пристанище –
за да мога винаги да се връщам!
Макар да знам, че няма да сме винаги същите...
Не бих отворила вратата за всеки –
нито бих отделила толкова време!
Щеше да е хубаво обаче, да сме винаги в бара на центъра...
Открадна ми няколко тайни –
макар че рядко споделям!
За да бъдеш за мен най-добрия приятел...
© Марина Петрова Всички права запазени