3.09.2011 г., 12:35 ч.

Приятел 

  Поезия » Философска
691 0 0

Етикети ти ми лепваш, без да ме познаваш,

и злоба сякаш във словата си придаваш...

Твърдиш ми смело, че си ми приятел верен,

но виждам, че го казваш твърде неуверен...

 

И лъжеш грубо, обещаваш, а не изпълняваш,

така ти знай, че само повече ме нараняваш...

Защо, когато искрен съм, добър и мил към теб,

държиш се по-студено с мен от кубче лед?

 

И знай - не съм поредният надут или превзет,

а просто виждах по-добро от другите във теб...

Изчаквах, мислех, гледах тъжно отстрани

как всеки ден ми причиняваше единствено сълзи...

 

Кажи си всичко, дето имаш, признай ми целия си грях

и може пък да преосмисля дали си ангел или враг...

Но не с носталгия поглеждам, а само, знай, напред.

Не ме ли оценяваш, значи губиш - сега и занапред...

© Васко Филипов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??