Приятел лесно се познава -
веднъж изпаднеш ли в беда,
започне ли от теб да бяга -
то значи, с гузна е душа.
Какво не бих аз дал да имам -
до мен Приятел съкровен.
В неволя той да стопли нощ ми
и Радост да дели със мен.
Това е приказно имане,
с него аз съм най-богат.
Самотен да съм - не желая,
но как да найда този брат?
Веднъж ли, дваж ли съм се лъгал -
напразно бликат в мен мечти.
Сърце им даваш, а накрая -
без жалост късат го с зъби.
Разкъсано сърце ми стене,
но пак се моли зарад тях -
не знаят те, че туй е бреме,
да го преглътнеш този хап.
Да нараниш Приятел -
това не може се прости.
Сърце ограбиш ли, не чакай -
отново весел да си ти.
Сърце щом имаш, а не камък -
ще страда с него във нощта,
и мира няма да намериш -
дори да вземе те смъртта.
Затуй Ви моля - не мърсете
Приятелството с мръсна длан.
Не казвай, че си ми Приятел -
кога кроиш си таен план.
И пак надявам се, че има
за мен Приятел, най-любим.
Кога отчаян съм до края -
ще дойде той - незнаен, тих...
До мене кротко ще приседне,
с любов ще стопли ми сърце.
Тогаз ще мога да забравя
и поглед устремя напред.
Отново слънце ще огрее.
Отново песен ще звъни.
Отново птиците ще пеят,
щом имаш веч - Приятел мил.
Сърце изпълва се със обич,
а обич - ражда Светлина.
Слепец да си - ще виждаш всичко,
Приятел - твоя е звезда.
© Гергана Спасова Всички права запазени