Едно сърце - една осколка
и само в миг да изречеш
кога, къде и точно колко
от себе си ще отдадеш?
Дали ще може да се върне
зората жива след тъма
и всеки трепет да обърне
в живот на истинска душа?
Една душа - една китара,
от музиката дъх да спреш...
Дали, защо и колко щуро
сърце във нея да вплетеш?
Небето ако в миг погледнеш,
слънцето-приятел с теб върви
и винаги със тебе е до вечер
и в' всички следващи зори...
© Георги Бъчваров Всички права запазени