Довиждане, мои "приятели".
Обичам ви - да, до един.
Сбогом, фалшиви ласкатели,
о, моля ви - нека днес не броим.
Дали сте двама? А може би трима?
Или пък само един?
Дали сте истински и дали изобщо ви има?
О, кажете - как да определим?
И моля ви, мои приятели,
не страдайте вие за мен,
аз знам и вие си знаете -
таз мъка не трае ни ден.
"Страдате", спирате ме,
защо ли? Аз зная какви сте към мен.
Ласки, коприни - приятели,
а всъщност предатели във всеки мой ден!
© Марина Буюклиева Всички права запазени