Приятелството - нещо вечно,
макар и осеяно с грешки - човешко.
Не е лесно, когато ти се плаче,
но винаги го има важното "обаче".
Обаче има някой, който
ще дойде да те утеши,
който ще те прегърне...
мили думи той ще ти шепти.
Този някой аз
наричам го просто приятел
и има в мене глас,
който подсказва ми: "Не е предател!"
За този някой увещавам,
давам си живота!
И ако е нужно, обещавам,
ще поема в грешната посока!
Когато съм със вас,
щастлива аз се чувствам.
Смея се със глас
и от сърце си ви прегръщам.
В най-трудните моменти
сте били до мен!
Всичките ми простотии
търпите ден след ден...
Болката отминава,
когато не си сам,
а споменът остава
и аз тая го там!
Там - дълбоко във сърцето,
където сте и вие!
Приятели завинаги
наричаме се ние!

Посвещавам го на Десито, Иво и Васето, защото ме познават добре, но въпреки това винаги са били до мен! Обичам ви!