за мен ти беше приятелка, дори сестра.
Приятелството ни предаде заради едно момче,
заради него готова си да ме разкъсаш на две.
Щастлива ли си сега,
знаейки, че съм тук сама,
обляна в сълзи и кръв в нощта,
чакаща тихо да дойде смъртта.
Ето, пътят е свободен към неговото сърце.
Върви! Вече никой не може да те спре.
Защо се спираш ти сега,
нима те гложди съвестта?
Късно е за разкаяния горещи,
късно е за сълзите ти грешни,
късно е вече - за приятелството ни забравих,
забравих и до болка те намразих.
И в предсмъртния ми час
прошката си ще ти дам аз.
Прощавам ти за това, че ме уби,
прощавам ти, а сега си върви.
Но запомни, че никога няма ти да си щастлива -
винаги в сърцето ти ще има тъга горчива.
Бог за грешките ти ще те накаже -
любовта на живота ти от теб ще се откаже.
Свои и чужди ще направят с теб
това, което ти направи с мен.
"И със ръце студени и лице бяло,
едно дете, цялото в кръв обляно,
затвори тихо нежните си очи,
а нощта навън мълчи ли мълчи".
© Елена Всички права запазени