21.05.2011 г., 1:06 ч.

Приятелко 

  Поезия » Друга
2127 0 0

Помниш ли ти,
приятелко, кажи,
как с тебе бяхме
будни до зори?
Купонясвахме безспирно
и живеехме немирно,
говорехме си нощем
за миналите дни!
Бяхме неразделни,
не спираха ни
разстоянията безпределни.
Сега обаче си далеч
и може би не ще е същото веч!
Но, приятелко, помни
тук има някой,
който за тебе го боли,
и нощем за тебе спомня си!
Дори морета и масивни планини
да препречват нашия съвместен път,
аз ще продължавам да бъда тук!
Знам, пререкания сме имали
не малко спорили сме ний,
но що е приятелството без
скандали, само със покой!
Помниш ли, приятелко,
кажи, как със теб планове
чертаехме в ранните зори,
как за далечни плажове мечтаехме
и животи приказни, кажи?
Сега, приятелко, ти
по своя път тръгваш си!
А аз по моя тръгвам си!
Надявам се, помни,
да се върнат миналите дни!
Но едва ли...
миналото отминава и
красивия спомен оставя!
Сега спомням си,
когато дразнили сме се дори.
Липсва ми!

Едно приятелство такова,
една година споделен живот,
винаги в сърцата ще е живо.
Но желая ти,
бъди Щастлива!
Най-големият подарък
ще е това за мен!
Благодаря ти, че
срещна те съдбата с мен!

© Деница Гогова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??