Приятелството често е поставяно,
под ударите тежки на съдбата,
която с фалш и зло замярва го,
на ринга на живота го подмята.
Приятелството злато е голямо,
крехко и ранимо малко птиче,
на трона отдавна седна измамата,
и птичето знае, че не го обичаш.
Дъжд вали, но то е под чадъра.
Със ситни стъпки локвите прескача.
Бавно се движи, без да бърза,
очите му са мокри, но не плаче. ...