Времето минава в срещи и раздели,

мигове на огорчение или любов спечели...?

Някои приятели, други врагове са вече

и жалко... поглеждат се, но само отдалече.

И всеки спомен раната пак отваря,

и всяка дума би била отрова за двама,

отрова - коварна, като мираж измамна,

тя не те убива, нито дъха ти спира,

а капка по капка кръвта ти бавно изпива.

Как можех да знам, че всяка целувка в нощта

ще заплатя прескъпо с кървава сълза

и кой дявол ме накара с лека ръка

да заменя приятелството за любовта?

И никога вече приятели няма да бъдем,

твърде болезнено е към миналото да се върнем,

как подобна грешка да си простя,

а можеше приятели да бъдем сега!!!