Затънахме в теория.
Изгубихме душите си.
Изгонихме мечтите си.
Заровихме сълзите си.
Забравихме човешкото.
Отрекохме и грешките.
Увлякохме се с пешките.
Погледнахме с насмешка.
Главите си извърнахме –
започнахме да страдаме.
В какво ли се превърнахме
след вечното ни бягане?
Живеем за обичане.
Животът е пътуване.
Дори да го отричаме,
в очите му танцуваме.
© Димитър Драганов Всички права запазени