06.08.2008
Посветих ти думите си, себе си дори.
И болките безбройни споделих ти,
но от старите ми рани още ме боли -
ръка подай, ела и утеши ме.
Разгърнах си душата, цялата пред теб
и пътища безброй към теб избродих,
сърцето волно и безгрижно, на поет,
в приятелството наше аз положих.
Обичам те приятелски и безгранично!
Дори да трябва всичко свое да продам,
ръка в беда подавам ти и се заричам,
че в дните трудни няма аз да те предам.
До днес приятели безброй аз имах,
но никой не ми бе по-скъп от теб!
На тебе подарявам този символ –
приятелството вярно имаш, на поет!!!
© Erato Eratova Всички права запазени