Приютът
Каква е тази улица без име
с протрит, напукан, сринат калдъръм?
По шипове, ръждясвали с години,
сълзите си процежда кисел трън.
И тихо е като в килер за луди.
Зловещо е – като в кафез за смъртник.
Задавя прах и прашното те души.
Стърчат, навъсени и непристъпни,
смълчани, корозирали от горест,
решетки до изронени мазилки.
А струва ти се, че било е скоро ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация