Признах си , че не мога да летя

И планини не мога да премествам

На две морета да деля

И вода с вино да замествам.

Признах си, че съм човек обикновен

И всичко що човешко е, е в мен,

Че мога и аз да бъда наранен

И без сълзи да плача унизен.

Признах си, но не мога да твърдя

В живота си ще трупам още грешки

И знам аз, че отново ще греша

И всичките ще бъдат толкова човешки.

Затуй, живей живота си човече

И не мисли за утрешния ден

Защото той е толкова далече

А ти живееш, тук, сега в тоз момент.