26.02.2015 г., 12:37 ч.

Признание 

  Поезия » Философска
737 0 3

Признание

                  на Лили Иванова

 

Не се наслушах. Няма и да мога.

Безкраен глас. Невероятен! Близък!

Не се наслушах. А те слушах много.

Във всяка зала, като в църква влизах.

 

За да те чуя стигал съм дотам, че

се качвах до възбог и падах в ада.

Повярвах ти, че любовта нагарча.

Че и от радост може да се страда.

 

Преследвах ветрове. И панаири.

Посред тревата  детелини търсех.

В сърцето ми, щурчето още свири.

И облаци размахват бели кърпи.

 

Не се наслушах. Вярвай ми. Така е!

Живеем миг, между здравей  сбогом.

Единствен тон… И ще те разпозная.

За да те слушам.

Пак!

Докато мога…

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Неповторима е!
  • Споделям възхитата. Нейните песни във всяко отношение са произведения на изкуството, а самата тя е човек с изискан вкус и с невероятен талант. Поздравления за това признание, Поете!
  • Достойно посвещение от един човек на изкуството за друг
Предложения
: ??:??