Очите ми са пясъчни часовници

с прогнило дъно, тъжни и обременени...

Не им помагат никакви съновници...

Кошмарите поглъщат жадно

в неистово желание за малко време.

Ръцете ми са две окови,

ръждясали от толкова докосване...

А устните ми - съдници безбожни,

прокапали в червено отражение...

Сълза на мрак по призрачното ми лице,

където само спомен е оставил своята следа.

Горчива дупка е жалеещото сърчице...

А призраци присмиват се на мойта самота!