На рамото си носеше щурецът
пропукана от смях и плач гъдулка,
във вехта шарена торба - писеца
на бард. Под излинялата качулка
горчивата усмивка благородна
и двете бръчки отстрани за сладост,
под ризата си – пролет пълноводна –
душата на глухарче. Наметало
от копринена тафта – листенца мак –
покриваше го в нощите дъждовни.
И куплетите, които няма как –
ако ги чуеш – да не ги запомниш. ...