Привлечени от топлината му, затискате
предишните си сънени въздишки.
Животът вместо на поискване,
върлува като болест и ме плаши...
Обречени от приказките си не чувате
и виждате химерите на бляна си...
Подпалихте и не попитахте
дали вилите са само слама.
Не знам какви са ви причините,
но знам, че блясъците ще останат
в сърцето ми.
Всеки има своя истина,
а падате до отчаяние...
© Йоана Всички права запазени