Една еднодневка се събудила разтревожена.
Мислела, че има сериозен проблем.
Съмнявала се, че е добре разположена
в слънчевия, еднодневен Едем.
Докато тя в тревога се терзала,
Слънцето по небето вървяло.
Вечерта със мрак дошла
и еднодневката прегърнала смъртта!
И ние, като нея, напразно се терзаем,
за неща, от които не разбираме и нищо не знаем.
И докато в тревоги живеем си дните,
шансовете ни за щастие неуловени отлитат...
Така си отиваме! Неосъществени!
С чувства разсипани! Изпепелени!
Не осъзнаваме, че имаме броено време
и щастие, което чака да го вземем!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени