Вълните на болката парят… Връхлитат внезапно…
Удавям се бавно, мъчително в техния ад…
Строшените кости се врязват в плътта изтерзана
И в мощно торнадо завърта се целият свят…
“Човекът е по-издържлив и от кучето, дъще.”
Запомних ти думите, татко, дано да си прав.
В един миг човешките планове Бог преобръща…
Но в тъмната нощ неизбежно се пуква зора!
Сърцето прилежно подрежда нещата значими.
Нарамва торбичката, тръгва по верния път…
Не е никак тежка – единствено ноти и рими.
И вечната Книга – за вечен живот, не за смърт! ...