13.11.2014 г., 0:15 ч.

Процес 

  Поезия » Друга
595 0 2

Процес
...............


Първо не знаем да говорим...
Учат ни, учим се...
После можем да говорим...
Много, малко, достатъчно, красиво, грозно, шарено... автоматично...
После се учим на тишина...
Осъзнаваме стойността на говоренето, думите...
После ако се "смалим" достатъчно...
Създаваме тишина с думи...
А накрая...
Накрая замлъкваме в ТИШИНА...

© Лили Лили Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара! За мен ТИШИНАТА е символ на безкрайното поле от възможности, от което идва ВСИЧКО... Например думите са ТИШИНА, на която сме придали значение...Та,накрая на пътя ни остава ВСИЧКО-ТИШИНАТА и от това всичко можем да изберем за себе си нови значения! Във вселената нищо не се губи, само се превръща . И аз вярвам в продължението... Пожелавам ти широки крила и светлослучвания !
  • Интересна миниатюра си написала.С малко думи си описала един цял живот.Харесва ми! Изключение прави финала:
    Накрая замлъкваме в тишина..."
    Ииначе ншщо няма смисъл. След тишината следва продължение.
    Аз вярвам в това и то ми пришива крила.Поздрав за творбата и
    нови творчески успехи!
Предложения
: ??:??