ПРОДЪЛЖЕНИЕ№14 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)
Пребиваване в Първомай
,
След моя Острец злополучен
се върнах аз във моя край
и там със опита научен
захванах служба в Първомай.
Намерих работа за мене
във болницата – интернист.
А и Алиса без стоене,
не бе дошла като турист!
И тя започна да се труди,
в аптеката бе фармацевт.
Прегърнахме се като луди,
нареждаше се всичко с кеф!
Намерихме добра квартира.
Достатъчна за всички нас.
И вече нищо не ни спира,
най-после да сме всички в час!
Баща ми, майка ми, жена ми…
Разбира се, там бях и аз,
станахме една панорама.
Огнище имаше за нас!
На татко ми туй му хареса
и той се върна в Първомай.
Мечтата ни се сбъдна лесно,
дойдохме си във своя край!
Доволен беше колектива,
животът ни тръгна добре,
и като на добрата нива
започна всеки да оре.
Напредвах аз във мойта служба,
доволна и Алиса бе.
И заживяхме всички в дружба,
семейството щастливо бе!
Във „Витекс“ татко заработи,
наречен вече „Партизан“,
там консервираха домати
и изпълняваха свой план.
А край червените домати
печаха и червен пипер,
реколтата доде се крати,
а тя бе във голям размер!
След туй сушаха плодовете…
И правеха от тях компот.
А свършеха ли тук и двете,
ковяха щайгите
за нов живот...
© Христо Славов Всички права запазени