ПРОДЪЛЖЕНИЕ №7

ПОЕМА ЗА БАЩА МИ

(ЖИВОТЪТ СЛЕД   ДЕВЕТИ)

Не искам аз да правя схеми,

нещата за да украся

и в допълнителните теми

разказа си да спася.

Бих искал просто да разкажа

туй, гдето съм го преживял,

за тия дни да ви разкажа,

разбира се, със  доста жал!

Не казвам ний, че сме народа,

но част от него сме били,

и в  разказа аз който водя,

не жаля своите стрели!

За тези дни ще ви разкажа,

тъй както съм го преживял

и няма да пресилвам даже,

но със горчилка и печал!

Оскъдицата след войната

като дете я преживях...

И дойде суша над страната.

Изплащахме ли нечий грях?

Храна се даваше с купони.

Гладът се зъбеше над нас...

Дори за няколко пирони

се молехме на тази власт!

А данъците ни убиха

и паднахме на колене,

и мутрите така ни триха,

че станахме като овце.

Все гледахме да се спасиме...

Настана истински терор.

Как трудна бе да продължиме,

невключени във тоз отбор!