6.03.2008 г., 23:26 ч.

Проглеждах през очите на светулките 

  Поезия » Философска
5.0 (12)
1140 0 17
Поникнах във Балкана между буките,
под сянката им раснах тънкостеблена,
проглеждах през очите на светулките
а птиците ми дадоха сърцето.
Научих се да дишам нависоко
и да събирам слънце в росни длани,
да връщам на заблудата посоките
и да сънувам тайни предсказания.
... внезапно ме отрязаха - до корен!
А мъдрост скрита носех - от тревата:
когато ми изтръгнат всички спомени,
по-силна да израствам, непозната. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Предложения
  • ЗАД МИГЛИТЕ ГРИМИРАНИ СЪС СИВИ ДНИ Изникваш ти, отломка от потайност, зад миглите гримирани със сиви...
  • Какво е казал змеят людоед? ,,Послушат ли ме, всичко е наред. Вода ще пускам, само по лъжица, но иск...
  • Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Още произведения »