9.06.2023 г., 8:48 ч.

Проговорили мълчания 

  Поезия
714 1 2

ПРОГОВОРИЛИ МЪЛЧАНИЯ

 

... навярно хлябът ми е чер от проговорили мълчания,

мирише ми на гнил килер, но този гнил килер е в Дания,

тук всички сме света вода, и свети българската кочина,

и всяка глътка свобода в салама е съсредоточена,

ядем – и тъй гробовно спим, че хъркат ни дори иконите,

 

когато литнем яко дим, нима за нас сълзи ще роните? –

безкнижници, преяли с власт, се кръстят в българските храмове,

да вярвам на Еклисиаст, че време е да трупам камъни? –

под българския небосвод тъй сладко спят деца и внуци,

народът! – моят мил народ, спря да сънува революции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Има една книга, Маестро.
    Не помня точно нейното име, може би "Ботевите четници разказват".
    Чел съм я може би преди петдесет години, но ми се е загнездил, задълбал един пасаж.
    Онзи, когато заловените и оковани Ботев четници минават в центъра на Орхание.
    Българите плювали върху тях и ги проклинали, че им развалини РАХАТЛЪКА.
    Нашият народ е предобър!
    Не трябва да го виним за тази доброта!
    Революциите се правят от други...
  • Абе една диванна армия се е навъдила - я виж във фейса, що петрЕонизъм, що нещо... ама площадите празни...
Предложения
: ??:??