Над къщичка спуска се хлад,
ветреца си ляга да спи,
щурче е засвирило пак,
в небето огряват звезди.
Неволно дочул песента,
веднага наостри уши,
стопанин със бойна снага,
едва ще затвори очи.
За дълго останал е буден,
на светната лампа чете,
вторачен, с поглед безумен,
за кратко се чувства дете.
© Виктория Тасева Всички права запазени