Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
29.09.2021 г., 10:18 ч.  

Проклета 

  Поезия » Философска
904 8 8

През урви, през понори и дерета,

сама вървя по трудния си път.

Съдбата моя женска е проклета,

по вълчи пак очите ѝ блестят.

 

Ни рожби свидни има, ни бърлога,

по тръните парченца от душа,

оставя тя и зная, че не мога,

три дни да вия, да я утеша.

 

Не срещнах брат, любим, а ни дружина,

сама си бях опора, дом и бряг.

Мечтата ми умираше – мърцѝна,

в родилни мъки да възкръсне пак.

 

Ако ме срещнеш, дрипава и черна,

не хвърляй ръбест камък подир мен.

Жена съм, като майка ти. Безмерно,

товар по- тежък ми е отреден.

 

Но ясно зная накъде отивам,

облизаната рана не боли.

Високо – там без тръни и коприва

и мърша няма. Вятър и орли.

 

Дано не бъде прекалено късно,

дано сърцето си да съхраня...

Със сетни сили над света да пръсна

сто чудеса, без болка и вина.

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??