През урви, през понори и дерета,
сама вървя по трудния си път.
Съдбата моя женска е проклета,
по вълчи пак очите ѝ блестят.
Ни рожби свидни има, ни бърлога,
по тръните парченца от душа,
оставя тя и зная, че не мога,
три дни да вия, да я утеша.
Не срещнах брат, любим, а ни дружина,
сама си бях опора, дом и бряг.
Мечтата ми умираше – мърцѝна,
в родилни мъки да възкръсне пак. ...