Пролет
Надигна се леко Земята
и щедро целуна Небето.
С топли шепи пое топлината
и свидно я пръсна по свойта коса -
житните класове.
Погледна с очите си сини - реките,
изми ги с два облака бели -
да бъдат и буйни, и чисти.
За своята тънка снага
оплете колан от гори.
Свали тежката зимна премяна
и пролетна риза облече.
Огледа се в небосвода син,
помаха с длан на Слънцето горещо,
усмихна се и пръсна хиляди цветчета
по пролетните си одежди!
© Сашка Нешева Всички права запазени