Пролет

Малка буйна река

под снега ромоли

и извива снага

край брега от ели...

Щом затворя очи

само тая река-

шумоли, шумоли

и изчезва в снега...

И пенливо небе

е реката невям*?..

Кой я гони?.. Къде?..

Все на там и на там...

Тая Сила безкрай

ли, дето всичко върти?..

Пролет тук да играй-

дни да сменят нощи!..

Малка птица над мен:

чурулик- чурулик...

В тоя пролетен ден

Боже-е, ти си велик!..

...О прекрасен Живот!..

Кой обратно твърди?..

... Боров дъх с кислород

дишам с пълни гърди!..

Всеки камък е бряг,

всяка пръска- прибой...

Аз- безкраен моряк,

мостът- корабът мой!..

И съм вечно на път,

и се казвам- Мечта,

но ме връща шумът

тук на тая река...

Като майчина скръб

(нищо, че съм номад!..)

той ме спира сред път

и ме връща назад,

и се връщам безкрай

все към тая Земя,

кът от Земният Рай-

да се преродя...

Тоя шеметен танц

на водата под мен!..

Той върти ме във транс-

подлудял, обновен...

... И прегърнал сега

пощурелият Вятър,

слизам аз на брега

и нагазвам в реката....

                         д-р Коста Качев

*невям-диалектно от великотърновския край:

като че ли;може; може би.