слиза по стълбите на нощта
и носи жълти нарциси
а аз не дишам
само мислите на луната се движат
из кръвоносните ми съдове
съм сянка от пустиня
или бял сатен завързан на прозорец
или само стон в ръцете му
ожаднели от пътища
пускам вятър да вилнее в косите ми
и не знам нито една истинска част от историята
дори не съм в нея ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.