1.03.2018 г., 10:19 ч.

Пролет моя 

  Поезия
5.0 / 1
1352 0 1
Пролет моя,
как те чакам!
Да възкръснеш из снежните друми,
да изпъстриш с розова клонка дома ми.
Да изгрее с усмивка зората,
с топло слънце
да ми стоплиш душата.
Да запеят птички в клонака,
да зеленейне тревица
под родната стряха.
Да заиграе сърцето с твоята младост,
да събудиш детето, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Георгиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Моя пролет »

32 място

Предложения
  • Белязах ти душата с незабрава и сянката си в стъпките ти вплетох. Два въглена горещи на раздяла в съ...
  • Понякога, когато не разбирам загадъчния припев на щурците, със спомена за тихата му диря косата си м...
  • Живея в спомена за първата ни среща. Той стана моят първороден дом. Очите ти ме гледаха горещо. Поис...

Още произведения »