Пролет, моя, моя, моя,

колко те обичам!

Отворих прозореца, за да влезеш, 

и седнеш до мен.

Ти нахлу, за сядане и не помисли,

подкани ме игриво вън,

задърпа ме, настоятелно ме заразбута,

и разнесе лек замайващ повей,

упояващ с цветен аромат.

Спри мига, знаеш, пристрастно те обичам!

Чаках кръговрата на сезонен цикъл,

последователно да се превърти,

отмервах  минути, часове и дни,

изтощих се от броене, но сега си тук,

знаеш, търпеливо те обичам!

Ти си само моя, пролет,

моето усещане е органично,

изживявам с всяко сетиво,

любимото съприкосновение,

знаеш, сензитивно те обичам!

Приемам топлото ти съзаклятие,

ще бродя след всяка твоя стъпка,

ще виждам всичките ти знаци,

и също, като теб ще се усмихвам!

Знаеш, диво те обичам!

А как със мен се заиграваш!?

Как заплиташ нацъфтели клонки,

уж без да искаш, в моите коси,

как разцъфналите храсти,

ще издраскат най- нахално, моето лице,

как ръцете ми загряваш с топъл лъч,

как в очите ми зелени,

вмъкваш твоето зачеващо зелено!?

Знаеш, за мен не си случайна, пролет,

и знаеш, как необходимо те обичам!

Когато ми запееш, пролет, аз те чувам,

душата ми пирува с всеки звук,

прераждам се и тържествувам,

божествен танц, с теб ще изтанцувам!

Пролет, моя, моя, моя,

колко те обичам!