Снега със нокти ще разчопля
да търся пролетта под него.
Едно кокиче да ми стопля
студеното на мойто его.
Една тревица да докосна,
поникнала под топла дреха.
И при година високосна
да търся своята утеха.
Една затрупана подкова
да блесне цялата в дланта ми.
И с пролетната сила нова
да се пречисти и кръвта ми.
И щастието да е с мене
във идващите дни зелени.
Не искам то да ме променя
между звезди - за мен свалени!
© Никола Апостолов Всички права запазени
Поздрави!