ПРОЛЕТЕН АНГЕЛ
Всеки луд има собствен светия,
който тайно за него се грижи.
Нейде – знам – че и моят се крие –
необръснат, опърпан, безкнижен.
Малко смотан, но чистосърдечен,
той нозете среднощ ми умива
и с любов на вселенски предтеча
ми разказва, че вън е красиво.
Че калта по паважите съхне –
утаено кафе върху дъно,
щом напука под жаркото слънце –
ще ухае на пролет, ще съмне.
Небосводът щом лъсне сатенен,
сноп кристални лъчи ще разсипе,
за да видя – с криле уморени,
как се връщат ята от Египет.
© Валентина Йотова Всички права запазени
Не са ми нужни дежурни коментари или оценки.
Бъдете.