Пролетен дъжд

                 На А. 

Дъждът по прозореца ми трополи

Безбройни малки капчици-очи, 

Които в миг пречупват светлина, 

А в другия намерили са веч' смъртта. 

Аз стоя и тихо наблюдавам 

И сякаш съучастник във смъртта им ставам. 

А те безмълвни продължават своя път 

Във търсене на някакъв невиждан райски кът. 

Навън по-тъмно става… 

Облак нов май наближава 

След него друг ще дойде, знам

И дъжд ще сипе по-голям. 

Но после... После слънце ще изгрее

И птичка нейде свойта песен ще запее 

А аз ще видя как тези капки миг живели, 

Създали са живота, за когото са копнели.