На зимата не се порадвах,
защото беше студ и мраз.
На пролетта пък се зарадвах,
защото тя дойде от раз.
И стана бялото зелено,
и всичко тук се разцъфтя.
А ниско слънцето свалено,
в градините ни заблестя.
Земя гърдите си разтвори -
от топлото се изпоти.
А слънцето ѝ заговори
и зимата засекрети.
И щъркелите по поляни
накацаха, като врабци.
А от гнездата разлюляни
литнàха птиците - гребци.
Загледани във синевата,
пораснахме с един сезон.
И вятър топъл по тревата
в галоп препусна, като кон.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Радвам се, че харесвате и ме посещавате! Желая ви хубав ден!