Теб и пролетта обикнах,
знам, че трудно бе това,
но с тебе аз внезапно свикнах,
да бъда винаги и през нощта.
Звездица сякаш ни ориса,
да мечтаем двама пак,
любов прекрасна да се случи,
все едно като разцъфнал нежен мак.
© Никола Диманов Всички права запазени