Облаци – ято от бели хамаци
няколко слънчеви лъча люлеят.
Пролетно, толкова бяло от краски
клоните вишневи звънко се смеят.
Две теменуги с лалета говорят.
Вятър прелита и гали тревите,
и закачливо със облаци спори,
врътва ключа на дъжда и тъгите.
Щъркели стъкват със обич гнезда.
С клюнче потраква и някъде кос.
Този април е обвит в синева,
пуска на воля да рукне поток.
Тръгва потокът, в река се превръща,
тъй пълноводно в април да узрее.
В пътя повлича щастливите късчета,
дето във литнали птици живеят.
© Ани Монева Всички права запазени