Сякаш във мен пролетта се събужда!

Дали съм на някого нужна!!!

Дали съм потребна!?

А как искам да съм вълшебна…

Сякаш във мен звездица блещука.

Стресна ме вън прозаичен капчука…

А аз искам да съм на някого нужна,

да бъда потребна, дори невълшебна…

Да получавам, без да давам.

Да обещавам, да обещавам.

Да се вричам…

Дори не знам дали те обичам…

А във мен пролетта се надига!

И да искам, не мога да кажа “Стига!”

И нещо във мен така се променя.

И става вълшебно и става потребно.

И знам, че така съм ти нужна.

И вярвам, че съм ти потребна!

…………………………………

А как искам да съм вълшебна!

19.02.2010 г., 21.45 часа, Свищов