11.04.2013 г., 17:53 ч.

Пролетно 

  Поезия » Друга
426 0 3

Полека се пробуждат дървесата.

А слънцето прилича на погача.

Пръхти през ноздри пролетният вятър.

Разнежил се, капчукът тихо плаче.

 

Нагоре всяко стръкче се протяга.

А въздухът трепери от възбуда.

Забравила студа реката бяга

и звънко се кикоти като луда.

 

Небето пълни се със птича песен.

Полето се облича в резедаво.

Кипи живот – просторът му е тесен.

Любов вали – във мен се утаява.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??