15.03.2015 г., 23:37 ч.
Пролетно-есенен етюд
В една страхотно стръмна тишина
минавам сам по моста на тъгата,
да търся глухата далечина,
просветваща в следите на ятата...
Животът се съсирва всеки миг
през пъпки пролетни. Сгъстено свечерява.
Остава само крехкият му вик
в листа зелени. За да пожълтява.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Такава прелест е този стих! Просто нямам думи!
-
Мерси, Ирена! Трогнат съм.
-
Въздействащи метафори. Самота и тъга...
Поздрави за хубавия стих, Мисана! -
Мерси за вниманието и за хубавите думи, Пламена!
Нови хубави стихотворения ти желая! -
Кратко написано, но много съдържателно.
Въздействаш, чрез твоите стихове,
а това е сигурен знак, че твориш в правилна посока.
Поздрави, Мисан! -
Благодаря ти, Маги! Много се радвам, че ми отдели време и внимание.
Беше ми домъчняло за теб.
Сърдечен поздрав и магическо перо! -
тъгата е самотно усещане... дори и пролетните пъпки
все някога ще пожълтеят, мисана... много
тъга ми навея този твой стих... -
Благодаря, че оцени, Ели!
Поздрави!
Да, Диляне, животът се предава като една вълна, образувана от цикличното трептене на умиращите елементи. Вълната, като профил остава, но генераторите на трептенето са временни. Смъртта лежи в основата на илюзорната вечност на живота.
Поздрав и благодарност за посещението и за коментара ти! -
Сякаш кръговратът е безкраен: зелено-жълто, зелено-жълто, начало-край! Но не ли това същността на живота? Редуването само по себе си е постоянно, но ако няма редуване пък ще е скучно заради липсата на алтернатива! Поздравления за стиха!
-
Благодаря ти за хубавите думи и за високата оценка, Кръстина!
Спокойни сънища и ведър утрешен ден! -
Уникално елегично бисерче!
-
Благодаря ви за вниманието, Мая, Никола, Кети, Таня и Евелина! Трогнат съм от хубавите ви думи и ви желая успешна седмица и леко перо!
-
Много интересно...!!!
-
Оригинални метафори, например съсирващият се като топла кръв живот!
-
Кратка, но дълбоко метафорична импресия, Младене!Бил си тъжен, когато си го писал.Но и в тъгата има силни чувства, които трябва да се споделят, за да олекне на душата!Харесах и го оценявам!
Поздрави от мен и хубав ден! -
Благодаря за топлото ти отношение и коментар, Руми!
Мерси и на теб, Елица! Чудесно стихотворение - отледално в идейно отношение на моето, си написала. Поздравявам те!
Благодаря ви, Миночка, Анастасия, Тони, Василка и Краси, за вниманието и за хубавите думи, с които ме трогнахте.
На всички вас желая Новата седмица да носи много творчески приливи и свежо пролетно настроение! -
Харесах пространствата в стиха и метафората!
А тъгата...тя си е намясто. -
Животът започва със зеленина, преминава в жълто и носи тъга! Достойно всеки го извървява,мечтаейки за светлина и любов! Харесах!
-
Единодушна съм с Елица.Много тъга и много тъмнина
В светлината е спасението. От цялото си сърце ти
пожелавам вечна светлина по пътя ти и ведро настроение! -
Поздрави и от мен,тъжно е,но пък нищо на тази земя не е вечно освен любовта към самия живот!
-
Защо по моста на Тъгата?
Мини по мост на Радостта.
Тогава всичко на земята
ще грейне с нова красота.
Ще видиш в Есента прелюдия
към бъдещ пролетен цъфтеж...
Дори да е една заблуда.
пусни я да цъфти у теб.
Поздравления, Поете! -
Доста тъга се долавя от тези редове,
но има и надежда! Щом все пак животът намира сили
от зелените листа да пожълтява, значи, че е извървян достойно!
Радвам се, че прочетох това стихотворение и те поздравявам, Мисана!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
