botyo (Бойко Беров)
194 337
15.05.2021 г., 20:17 ч.  

Пролетно кратка 

  Поезия » Философска
346 0 2

Пролетно кратка

 

Както тръгна, тъй и свърши.

Път – ту равен, ту трънлив.

Колкото сълзата бърже

от емоция е взрив.

 

Колкото усмивка кратка

след изгубена любов,

колкото изписана тетрадка

с чувства – вечен зов.

 

Много пъти кръстопъти

ме разпъваха на кръст.

Избран ли бе от мене пътят,

който Ти посочи с пръст?

 

И горях на клади безутешно,

после се събирах и вървях.

Беше ли дотука грешно?

Знам ли аз защо живях?

 

Скитник – в своята родина

се присламчвах като чужд.

Гостенин – приет в чужбина

в друг живот цветущ.

 

Е, не мирнах и това е!

Като въздишка отлетя,

като цвят и пролетна омая

кратка беше вечността.

© Бойко Беров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Скитница. Не винаги отварям сайта и затова отговарям по-късно. Хубв и приянен ден.
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??