Музата ми я налегна пролетна умора.
Иска ми се нещо да напиша.
Тя ме гледа тъжна, строга
и ми казва: Остави ме да подишам!
Остави ме! Все до теб да съм не мога!
Писна ми от тебе поетесо!
Вечно искаш думи да редиш! За бога!
Знаеш ли когато имам ги, от где са?
Знаеш ли, че вечно с тебе,
чувствам, страдам и обичам?
Остави ми синьо късче от небе
пак да мога топли думи да изричам. ...