7.02.2013 г., 10:29 ч.

Пролука 

  Поезия » Друга
574 0 14

Пролука

 

сиви облаци

вятър разстила
на шир

и на длъж
дипли ги

(сгъва простира)
намирисва на дъжд
а петлите

крещят като луди
викат

слънцето

с гласовете си
да избутва в деня

часовете ни
тежко чуват

прозорците
как се готви

дъбравата
да посрещне

водата си
куче притичва

след лая си
гонят го

гладните гарги
клъвват по нещо

и хвръкват
срязват за миг

с криле небесата
в зейналата пролука

вижда ни

светлината

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??