Аз те превърнах във мисъл.
Създадох те от вечността.
И, като в магия различен,
прегръщаш ме с нежността.
Тъгувам, когато те няма,
когато ме грабва нощта
и в сънищата сме двама,
вплели ръце,
променили света.
© Ирена Велинова Всички права запазени