Събудих се, стъклото делеше ме от свят,
който се въртеше в пъстър кръговрат.
Така бе всяко утро много дни поред.
Веднъж обаче станах и бяло беше вред.
Замръзнали сълзи валяха от небето
и белота затрупваше стехите на градчето.
Познатият ми свят изчезна половината
и сякаш с гума някой изтриваше картината.
Художникът не беше никак талантлив
и всичко да поправи бе опит туй учтив.
От своята рисунка мъката той триеше,
от злото този свят той бавно, бавно миеше. ...