5.06.2009 г., 12:33 ч.
Пропаст в зелено
Ходиш по ръба на очите ми. Изследваш ме.
В ъгълчето две сълзи те спъват.
Завихрен стон. Водовъртеж.
Потъване. И страх.
Пропаст огледална, оцветена в зелено.
Вдишай соленото.
И се спусни по миглите ми.
Погледът ми е мамещ. Давещ.
Затвори очи преди да се гмурнеш. Чакам те.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
АХ тия зелени очи
Като винени мушици се давим там!
Страхотен стих ! -
-
Искам със сълзите да си поиграя на "Прескочи кобила".Чудесно е!
-
... и да се удави човека?- малеее- съжали горкия някой... не го дави ... обичай го... толкова ли е трудно?
-
Хареса ми!
-
страхотийка в зелено
-
Водовъртежно е! Много!
-
А ако пропастта обърнем обратно, не се ли превръща в арка
?! Поздрав! -
! Водовъртежно...
-
Хареса ми тази пропаст в зелено! Поздрави за стиха!
-
...
...
"Има хора в чието мълчание
трябва да се вслушаме" -
Палавница! Хареса ми!
-
Много интересно хрумване! Хареса ми и визуално!
-
Пропаст огледална, оцветена в зелено.
Удавяне или... спасение!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
(особено след тежка лула
Мими, много коварен сюжет и ми хареса, защото е за неща, които са ми близки, макар и далечни някъде!